Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Доц. Гергана Петрова е шеф на Клиниката по педиатрия на Александровска болница. Тя е приключила медицина в Медицински университет - София през 2003 година Професионалният й път стартира през 2004 година като постоянен аспирант в Детска клиника на УМБАЛ „ Александровска “. През 2008 година е назначена за доктор ординатор, през 2009 година става помощник в педиатричната клиника, по-късно и основен помощник. Доцент е от ноември 2016 година Придобива компетентност по детски заболявания през 2008 година Преминава следдимпломно образование по пневмология в Киото, Япония, а през 2017 година пази тясна компетентност по детска пневмология и фтизиатрия в МУ-София.

От декември 2015 година е член на Експертната лекарска комисия за лекуване на деца с муковисцидоза. Доц. Гергана Петрова е ръководител на Експертната лекарска комисия за изписване на скъпоструващи лекарства за пациенти с рядкото заболяване, съветник е на центъра „ Фонд за лекуване на деца “ от януари 2017 година, както и съветник на НЗОК за изписване на скъпоструващи лекарства за пациенти с муковисцидоза.

Доц. Петрова е учител в Катедрата по педиатрия на МУ -, София. Съавтор е на учебници по педиатрия. Има голям брой участия на медицински конгреси и стотици изявления в български и интернационалните университетски издания в направленията: муковисцидоза, астма, имунологични проблеми, хронични белодробни болести, пневмонии, редки заболявания.

Доц. Петрова, заставате отпред на най-старата Детска клиника у нас, от която са поели професионалния си път стотици български педиатри. Как приемате това предизвикателство?

Поемам това предизвикателство с огромна отговорност.

Не е загадка, че специалността педиатрия е в рецесия, малко са искащите млади лекари да й се посветят. Как може да бъде обяснено това отвращение?

Считам, че това е най-хубавата компетентност. Споделям моето мнение с всички студенти и съм щастлива, че има хора, които се престрашават да ми повярват и да поемат предизвикването да станат педиатри. Не е мечтана, тъй като не подсигурява бързо и елементарно финансово замогване. Всички педиатри сме извънредно богати на усмивки, на картини нарисувани особено за нас от дребни ръчички, и топли детски обятия, когато си свършим сполучливо работата. Това е същинско благосъстояние.

Освен лечебната активност, клиниката, която ръководите, ще продължи да бъде и академични център, който приготвя бъдещи експерти по детски заболявания. В каква тенденция ще се постараете да развивате образователната работа, в която ще бъде ангажирана дружно с сътрудниците си?

Клиниката в никакъв случай не е серпантина своята дейна образователна работа, даже и по време на пандемията. Създаваме и участваме в редица научни планове, научни събития, публикуваме публикации. Като водеща клиника в региона на детската пулмология, се надявам да продължим да се развиваме в това направление, посредством въвеждане на новаторски способи на диагностика и лекуване.

Имате непосредствени усещания от потока дребни пациенти със болести на белия дроб. Кои от тях зачестяват, кои будят терзание?

Заради пандемията, доста деца с хронични белодробни болести като бронхиална астма да вземем за пример, не идваха при нас от боязън „ да не се заразят в болничното заведение “ и болесттите им излязоха от добър надзор, за жалост.

Каква част от децата, които консултирате и лекувате, не са от София и идват особено в клиниката, с цел да търсят помощ?

Не мога да изтъквам съответен %, само че особено пациенти с муковисцидоза и пациенти с имунни дефицити идват от цялата страна да се съветват и лекуват при нас.

Какви са проектите ви за професионално развиване – за Вас самата и за сътрудниците Ви?

Личното ми професионално развиване, както и това на сътрудниците, го свързвам с повишение на квалификацията ни, посредством участия в курсове, научни конференции, симпозиуми и други. Неизменна част ще и обмяна на опит с други клиники и експерти от други лечебни заведения.

Кои са учителите Ви в специалността, хората, на които дължите най-вече за образуването Ви като експерт?

Имах шанса, когато взех решение да работя като педиатър да бъде призната от доцент Калев, в началото като доброволец, а след това като докторант и специализант. От него се научих, че е значимо да разкриваме познанията си на младите сътрудници и да насърчаваме техния теоретичен порив. Той ме насочи, към моя първи преподавател за лекуване на пациентите с муковисцдиоза – доктор Куфарджиева. Благодарна съм на всички свои преподаватели в Катедрата по педиатрия на Медицинския университет н София – те са от няколко разнообразни лечебни заведения, като от всеки съм научила по нещо. Няма по какъв начин да не загатна и проф. Переновска – моят теоретичен и административен началник. Благодарение на всички тях се построих и утвърдих като доктор, учител и човек.

След значително години работа в педиатрията ще споделите ли с кого е по-лесно общуването – с болните деца или с родителите им?

За себе си съм безапелационна, че това е общуването с децата. В мощното терзание за детето си, от време на време родителите оповестяват непълни и даже взаимноизключващи се данни, което може да затрудни лекаря. В такива случаи е допустимо, когато лекарят задава уточняващи въпроси в опита си да обясни несъгласията, родителите да възприемат това като „ разпит или прекалено любознание “. Последното неизбежно води до спор, който не е в полза на нито една от страните. За сметка на това, децата са откровени и споделят какво съгласно тях не е наред или в случай че са доста дребни – демонстрират казуса си съгласно възрастта.

Кое е най-приятното нещо, което Ви се случи откогато сте на управителния пост?

Много е рано да дам отговор на този въпрос, въпреки всичко съм поела поста от по-малко от месец. Благодарна съм на сътрудниците си, които ме одобриха като началник и се стремят по всякакъв начин да ми оказват помощ.

И, вместо край Ви апелирам да споделите – какво си пожелавате за бъдещето – на себе си и на сътрудниците Ви от екипа, който ръководите?

Най-вече да сме здрави.